Началото е сложено на 1 август 1965 г. За директор е назначен Ангел Иванов Ангелов - дългогодишен директор в с. Полски градец, а заместник-директор е София Николова Кисьова. Назначени са 17 души непедагогически персонал, които започват работа за оборудване на определената сграда - стара къща на ул."Сан Стефано" № 11, която е била поликлиника и общежитие на селскостопанския техникум. Извършен е частичен ремонт, а обзавеждането е доставено от закритото трудововъзпитателно училище "Макаренко" в гр. Твърдица. Наложил се е строеж на допълнителни помещения - спални, кухня, склад, пералня и тоалетни. На 15 септември учебната година започват 10 учители.Сформирана е комисия за прием на ученици и са приети 95 деца, разделени в 10 паралелки и 7 групи. 18 март 1967 г. е датата на честването на първия патронен празник на училището в залата на градския театър.От 1 октомври 1969 г. директор на училището е Пенчо Куцаров Георгиев. Под авторитетното му ръководство колектива е много добър, трудолюбив, сплотен с високо съзнание и чувство за отговорност за осъществяване на специфичната цел на помощното училище-коригиране и компенсиране на недостатъците, стимулиране развитието на учениците и подготовката им за живота.С всяка учебна година, паралелките се увеличават, а стаите не достигат. Условията за работа са трудни -помещенията са неуютни, тъмни и недостатъчни. Някои класове се обучават в сградите на НУ "Христо Ботев" и ОУ "Христо Смирненски". Затова 11 февруари 1970 г. е паметен ден за целия колектив на училището. Направена е първата копка на новото училище - толкова очаквано, желано и мечтано. Най - радостната учебна година за колектива е 1974/ 1975 г, когато е открито новото училище с прекрасните пет сгради, които се виждат и днес - учебен блок на три етажа, общежитие на четири етежа, физкултурен салон, кухня, столова и работилници и захранващ блок с баня и пералня. С огромен ентусиазъм и желание всички работещи участват в почистването, оформянето на цветни градини и алеи, огради, врати, спортна площадка. От учебната 1990 /1991 г. към училището са разкрити професионални паралелки с прием след осми клас по специалностите "Горно дамско облекло" и "Дърводелство" . От 2001 г. специалностите "Мебелист" и "Горно дамско облекло" са преобразуван в "Тапицер" и "Шивач". През учебната 2002 / 2003 г. е открита нова специалност "Работник в заведенията за хранене". Благодарение на хуманността и опита на учителските кадри максимално се развиват заложбите на всяко дете и възможностите за социална реализация. Работи се за развитие на талантите, проявени от децата. Упоритият и целенасочен труд на учители и ученици дава израз в редица реализирани идеи, като: - обмяна на опит с колеги от други училища - участие в спортна и туристическа дейност - училища сред природата в ДС "Качулка" в Стара планина и лагер "Ново село" в Средна гора, екскурзии, излети до близки местности, спортни празници на "Спешъл олимпикс" в Несебър и Нова Загора, спортни патронни празници. За обогатяването и разнообразяването на училищния живот допринасят многобройните чудесни тържества и празници на училището, викторини, тематични вечери, формите на извънкласна работа.
ХИМН "НАШ ПАТРОН"
1. НАШ ПАТРОН Е САМОДУМОВ -
ПЕДАГОГ, АКАДЕМИК,
В ТРУД И ОТДИХ ПРЪВ УЧИТЕЛ ПРИМЕР СВЕТЪЛ И ВЕЛИК.
Пр. ТОЗИ ПРИМЕР ДНЕС НИ ВОДИ КЪМ НАУКА И ПРОГРЕС,
ДНЕС УЧИТЕЛЮ НАРОДЕН ТИ СИ ЗНАМЕ, СЪВЕСТ, ЧЕСТ.
2. СЛАВА ТЕБЕ СИН НАРОДЕН
И ПОКЛОН ПРЕД СИН ВЕЛИК
ВСЕОТДАЕН,БЛАГОРОДЕН
НА НАУКАТА ВОЙНИК
- по текст на Деньо Пенчев и музика на Мария Атанасова. Изградено е отношение към националния флаг и е формирано чувство за принадлежност към училището и към Родината.
През 1999 година са изработени знаме и герб на училището. Много от учениците са се реализирали успешно в живота, създали са добри семейства, проявяват се като сериозни, отговорни и възпитани хора.
Училището посреща своята 50 годишнина с 37 ученици, разпределени в 6 паралелки, 1 интернатна група, с 10 учители, възпитатели и 4 души непедагогически персонал. Неспокойният и търсещ дух, призванието, себеотдаването и любовта към децата, новаторството и високият професионализъм са едни от основните, характерни черти на основателите и членовете на колегията.
И точно днес можем да си дадем сметка за всичко онова, което е направено, съхранено и запазено, защото няма бъдеще без минало. Защото духът и обичта на всеки преподавател от колектива трепти в стотици сърца на бивши и настоящи възпитаници.
ЖИВОТ И ДЕЛО НА ТОДОР САМОДУМОВ
Тодор Самодумов е роден на 18 март 1878 г. в гр. Дупница. Син е на з анаятчия - кожухар. Детските му години са твърде тежки и нерадостни. Като завършва класното училище в своя град, малкият Тодор бива подтикнат от баща си да постъпи да учи занаят. Ученолюбивият юноша желае обаче да се учи. Опитът му да постъпи в занаятчийско училище в Княжево пропада. Подпомогнат от свои близки, той става ученик в Софийската духовна семинария. Затвореният живот не разкрива никакви хоризонти пред младежа, но той няма друг избор. Чете много книги от библиотеката на семинарията, но те не му отварят очите за проблемите на съвременния живот. По онова време завършилите семинария имат право да стават учители и през 1895 / 1896 година младият семинарист Самодумов става УЧИТЕЛ в с. Джермен, Дупнишко. Прозрял широките хоризонти на науката и прогреса, младият Самодумов решава да получи висше образование. През 1897/1898 година той вече е учител в Дупнишкото класно училище, взема и държавния си изпит, но това не го задоволява. От 1897 до 1902 година той е студент по философия и педагогика. Първите две години следва в София, след това в Цюрихи Берн /Швейцария/. Поради липса на средства завършва в София. Това са години на упорита самостоятелна работа. Жаден за знания, притежаващ значителен педагогически опит, студентът Самодумов слуша лекциите с голямо внимание и твори сам.
След завършването на висшето си образование Самодумов се посвещава на учителството. Оначало е учител в Попово /2 години/, след това в Пловдивската девическа гимназия /4 години/. Министерството на просветата му възлага СЪЗДАВАНЕТО НА УЧЕБНИК ПО ГЕОМЕТРИЯ. Той го създава и получава много висока оценка. По собствено желание се премества в Първа мъжка гимназия в София, а след това става преподавател в курса за подготовка на прогимназиални учители в Пловдив, курс превърнал се по-късно в учителски институт. През 1910 година МНП го изпраща в Германия за проучване организацията и работата на институтите. До края на живота си /02.04.1957 год./ той живее и твори като уважаван общественик и педагог. Умира на 79 годишна възраст.